Прочетен: 1252 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 12.10.2008 21:19
Най-тъжното в нашия живот е,че хората изгубиха интерес един към друг и се затварят все повече в себе си.Общуват чрез компютри,защото така е по-лесно да откажеш,да премълчиш,да прикриеш това,което се вижда с очите...страшно е как се превръщаме в едни роботи,без сърца и смелост,без душа и усмивки.Загубихме способността си да се докосваме,да намираме смелостта в себе си,за да изкажем чувствата си.А така исках да те прегърна.Липсва ми усещането за човека срещу мен,липсват усмивките на хората,и сякаш ти,който едва познавам,ми липсваш.Но ти ме върна в едно време,в кеото бях себе си и бях щастлива.Благодаря ти!!!Сега се връщам там,и започвам да преоткривам отдавна заровените думи,които така тежаха дни,месеци,години наред в душата ми,които ме объркваха и болеше,защото не можех да ги подредя.Преживях тежки раздели и много разочарования,много болки,които постепено ме затваряха за хората около мен.Изгубих близък човек и въпреки всичко изплувах,вярвах в хората,а те ме предаваха,продължавам да вярвам.Вярвам и в теб,в добрината ти..и някакси пак дълбоко в себе си знам..знам,че може би и твоите топли очи ще ме подведат.Но няма да спра да вярвам в добрината и топлината между хората...макар това да ме прави самотна.Имам нужда от тази вяра,имам нужда от тази топлина и виждам ,че и ти ,както много други хора,си изгубил вярата в нея.Толкова нежност има събрана в ръцете и душата ми,в сърцето ми...и толкова страх от отрицанието на другите...Много е тъжна..цялата тази самота,която ни обгръща неусетно и атакува безмилостно съзнанието ни,а когато я осъзнаем сякаш внезапно, вече е прекалено късно да подадем ръка и да се усмихнем на човека отсреща,да кажем благодаря и да оценим жестовете,да надникнем зад монитора,в погледа ..в душата.....толковааа тъжно !!!
14.10.2008 09:01
14.10.2008 09:02
Да си призная, в София не откривам такива. Иначе ги има.
